Дотук беше с идилията за Славия и Локомотив Сф. „Съквартирантити“, както казваше с подходящ акцент Димитър Рачков в „Бай Брадър“, развалиха достлука и кой откъдето е. А Локомотив специално в момента дори не знае откъде е. Там откъдето е – не дават. Защо не дават, защо бавят – отговорът е нееднозначен, но фактите са такива за момента.

А без стадион в България си заникъде, оказва се. Тук даже няма да разсъждаваме кой крив, кой прав в случая. В крайна сметка – да, стадионът е на Славия, Венци Стефанов решава да го дава ли и на кого. А ти като нямаш дом? Репликата на Любо Пенев отпреди доста години...

Всъщност, имаш дом, но не те пускат у дома, понеже таванът щял да падне. Някои по-радикални дори биха отсекли: „Като нямаш стадион, нямаш място в „А“ група“. Да, и такива има – всеки със своята истина.

По-важното в случая е друго. Да разберем, че в България не става номерът със „Сан Сиро“. Няма как тук да делиш един и същи покрив и да няма скандали. Там Интер и Милан могат. Но пък да не забравяме, че стадионът в Милано е общински, а не на някой от двата клуба.

Наскоро една от поредните идеи около неродената мома, новият, непостроен все още национален стадион, бе на него да играят два от столичните отбори. А на основно реконструирания „Георги Аспарухов“ примерно да се съберат другите два. И пак ще стане хубава работа, ама орташка. Държавата ще смъква сигурно по няколко кожи за наем на новото съоръжение. А за общия, но всъщност съвсем не общ друг стадион, видяхме какви са рисковете сега около митарствата на Локомотив Сф.

Така че за България истината е една: всяка жаба да си знае гьола, а всеки отбор – стадиона.