Славия е един много странен отбор. В последните десетилетия това е тим, който по традиция спада в групата на посредствените. „Белите“ се лутат в средата на таблицата без релни цели и амбиции. Това се случва години наред. Един финал за Купата на България преди няколко лета и толкова.

Сега изведнъж се заговори за призово класиране, евротурнири и други подобни благини. А в интерес на истината перспектива за това има. През лятото Славия направи добра, за българскитe стандарти, селекция. Милен Радуканов освободи играчите, които сметна, че развалят обстановката в клуба. Привлече доказани на българската сцена футболисти. Взе няколко чужденци, които що годе се справят на родна земя. Венци Стефанов осигури всичко необходимо на отбора, треньорът също.

Логично във футболните среди се заговори, че „белите“ ще бъдат фактор в първенството. Стартът бе добър, продължението също. Водачът в класирането ЦСКА бе надигран, но изпуснат на „Овча Купел“ и до там. След доброто представяне срещу „червените“ отборът на Славия потъна отново в блатото на посредствеността. Дори започна да копае надолу. Загуба след загуба. „Белите“ футболисти явно се уплашиха, че могат да се борят за нещо по-значимо тази година. Явно високите цели, които Славия сама си постави, вдървиха играчите на Милен Радуканов.

Футболът се играе за победа. Това е философията. Излизаш на терена и играеш, за да спечелиш мача, ако си по-слаб губиш, ако си по-добър печелиш. Толкова е просто. Играчите на Славия трябва да разберат, че този сезон е година, в която могат да се възползват от нестабилната ситуация в другите клубове и да се доберат до нещо по-значимо. Това обаче става със самочувствие, а не със страх и посредственост. Със сигурност не става и със звездеене. В интерес на истината повечето от тези футболисти дойдоха в Славия със статут на твърди резерви в клубовете си или изпаднали в Б група. Въпреки това селекцията изглежда що годе читава.

В кой всъщност е вината? Венци Стефанов? Милен Радуканов? Играчите?

Със сигурност Венци Стефанов дава мило и драго неговите да побеждават. Осигуряването на не много висок, но стабилен бюджет внася финансово спокойствие на играчите.

Милен Радуканов е човекът, от когото се иска оставка в момента. Феновете го грабнаха още на мача с Берое, със сигурност резултатът в Пловдив също не се е харесал. Виковете „Оставка“ ще ги има и в събота срещу Литекс. Трябва обаче да се запитаме дали треньорът наистина е виновен, защото през стадион „Славия“ минаха много специалисти. За последните 20 години се изредиха един куп българи и чужденци, а Славия си остана в коловоза на посредствеността.

Играчите са тези, от които се очаква повече. Очаква се, защото в началото на сезона показаха, че го могат, а с течение на мачовете развалиха доброто впечатление. В кулоарите на стадиона в „Овча Купел“ се говори, че футболистите са поели вината за представянето пред ръководство и треньори, но дали това е достатъчно?

Рубиконът на Славия този сезон е предстоящия мач с Литекс, колкото и в ранна фаза да е първенството. Победа над ловчанлии ще върне „белите“ на правилния път, загуба ще тласне Славия към нови дълбини на посредствеността.