„Добрата стара Славия“. Така футболните фенове в България обичат често да квалифицират столичния тим от Овча Купел. Разбира се, иронично. Обикновено истината е, че Белите наистина са стар отбор, гордеещ се заслужено с историята си. Но от време на време, те показват също така, че са добри. Напоследък не само по душа, а и на терена.

Само пет дни след като Славия бе унижен и захвърлен безмилостно от шампиона Лудогорец с лице към земята, тимът за пореден път се преобрази и зачеркна с рязко и категорично движение всякакви очаквания. Победа срещу Левски и то на стадион „Георги Аспарухов“. Без допуснат гол. На пръв поглед немислимото се случи.

Ако погледнем класирането, сигурно можем да кажем, че резултатът на „Герена“ не е толкова голяма изненада. Но ако видим играта на Славия срещу Лудогорец при домакинската загуба с 0:5, спокойно трябва да квалифицираме успеха на отбора с 1:0 като сензация.

Липсата на самочувствие, абсолютната безпомощност при изнасянето на топката, училищните грешки при подаванията и пълната безидейност в атака, бяха просто избледнял спомен. Като онзи, за който пее Георги Минчев във вечната си песен „Бяла тишина“. Този път обаче, в спомена нямаше нито тишина, нито тъжни лица.

Футболистите на Александър Тарханов просто излязоха на терена с гордо вдигната глава и си тръгнаха по същия начин от него. С увереност, че могат да покажат, че са дисциплиниран и организиран тим, който не се страхува да се бори за място в евротурнирите. Защото срещу Лудогорец страх имаше. Той се бе настанил триумфално по лицата на играчите.

Те обаче не трябва да бъдат обвинявани. И защо да го правим, когато това са просто грешки на растежа. Когато имаш в състава си повече от 10 юноши на тима, когато централният ти нападател е на 17 години, най-перспективният ти защитник на 19 години, а халфът пред него на 20 години, няма как да очакваш постоянство или пък липса на грешки. Но пък можеш да очакваш характер и мъжество. А футболистите на Славия показват, че разполагат с такива. А изглежда желание за участие в Лига Европа също не липсва.

Истината е, че „белите“ все още не са готови за подобно предизвикателство и продължават да са далече от класата и нивото на средноевропейските тимове. Но пък когато затвърждаваш така успешно репутацията си на отбор, от който може да се очаква абсолютно всичко, защо да не пробваш да запознаеш с нея и Европа?