Славия отбелязва 111 години от основаването на клуба. "Бялата" приказка започва на 10 април 1913 година след обединението на спортен клуб Ботев (1909) и гимнастическо дружество Развитие (1910). През годините тимът носи имената: Славия’45 (1945-1946), Строител” (1949-1950), Ударник (1951-1957) и ЖСК-Славия (1968-1971). За пръв председател е избран Димитър Благоев (Пальо).

 „Белите“ са най-успелия и титулуван български клуб до края на Втората световна война и заедно с Левски един от двата най-популярни в София и страната. За 111-годишното си вече съществуване Славия успява да стане 7 пъти шампион на България и печели 8 пъти националната купа. Тимът от "Овча купел" е първият български отбор достигнал полуфинал в Европа на 8 март 1967 година, когато "белите" елиминират на 1/4-финалите Сервет Женева. Това става след победа с 3:0 и загуба в първия мач с 0:1. На полуфиналите те отпадат след две загуби от шотландския гранд Глазгоу Рейнджърс с по 0:1.

Четирима играчи на Славия са избирани за Футболист №1 на година в България. Това са легендите на "белите" - Александър Шаламанов (Шами) – 1963 и 1966 г., Симеон Симеонов (Мони) – 1968 г., Божидар Григоров (Боби Григ) – 1976 г. и Андрей Желязков (Жужо) – 1980 г.

Жужо, който в последствие играе във Фейенорд с великия Йохан Кройф, е и състезателят с най-много мачове (338) и най-много голове за тима.

Последният голям успех на Славия е Златният дубъл през 1996 г.

Тогава играчите на „белите” водени от Стоян Коцев сбъдват мечтата на поколения привърженици и се окичват с титлата, пише официалният сайт на клуба. В добавка славистите печелят и националната купа. Правят го убедително. В началото на сезона, никой не слага в сметките си „белите”, а и те тръгват трудно - с две загуби в първите три кръга, но постепенно отборът набра скорост и се намесва в битката за челните места. На полусезона съставът дели трета четвърта позиция и изостава на цели 5 точки от върха. Грешни стъпки в началото на пролетния дял на водача Левски и безпогрешни изяви на славистите водят до това, отбор и фенове да мечтаят за нещо повече от спечелване на медали. Селекцията на Славия няма слаб пост, а и взаимозаменяемостта между играчите, както и силният колектив, с който тима разполага са гаранция за победи. Така е записана серия от 16 поредни срещи без загуба през сезона и след три гросмайсторски ремита в заключителните мачове се стигна и до титлата! Един напълно заслужен успех, дело на целия състав и на ръководството на клуба, подсигурило всичко необходимо за преследването и постигането на заветната цел на славистите! Междувременно в надпреварата за националната купа съставът на Славия преодолява отбор след отбор. За да дойде финалът на 1 май с най-стария спортен съперник Левски. Славистите повеждат в резултата, а 12-13 минути преди края, съперникът напусна терена по команда на тогавашния си бос Томас Лафчис. Купата е „бяла”. Записан е златен дубъл!

В състава личат имената на футболисти като Наско Сираков, Стоян Ацаров, Здравко Здравков, Атанас Киров, Мариус Уруков, Владимир Иванов-Фугата, Кирил Качаманов, Стефан Колев, Владко Шаламанов и др.

В момента Славия е далеч от най-добрите си времена. "Бялата" приказка обаче по един или друг начин продължава, а феновете са в очакване на нови радостни мигове.