Още една болезнена раздяла беляза кариерата на един от най-обещаващите млади играчи у нас – Мартин Петков. Той се оказа ненужен и в Славия, след като преди това и от Левски му посочиха вратата. За капак младежкият национал бе и в Украйна, когато на 24 февруари Руската федерация нахлу с армията в територията на съседната си държава. Двамата с Боби Цонев изкараха кошмарни часове в Одеса, където бяха подписали с местния Черноморец. Те предприеха и рисково завръщане у нас с автомобил. „Мач Телеграф“ потърси Петков, който да разкрие с какви чувства приема раздялата си с „белите“ в навечерието на първенството, както и какви са намеренията му за бъдещето. 
 
- Мартине, как се чувстваш в момента и успя ли да се подготвиш достатъчно, за да може по-лесно да се наложиш в новия си отбор?
- Добре съм, успях да се подготвя. Имахме лагер с младежкия национален отбор, а след него директно се включих в подготовката на Славия. Не съм излизал от ритъм, тренирах до последно с „белите“. 
 
- Защо се стигна до раздялата със Славия?
- Аз съм млад играч и за мен е важно да играя колкото се може повече мачове, за да трупам опит. Треньорът на Славия Златомир Загорчич ми обясни, че няма да имам тази възможност. Затова се разделихме по-взаимно съгласие. Преценихме, че това е най-доброто и за двете страни.
 
- Доволен ли си от представянето си в Славия?
- Да, доволен съм от моите игри, въпреки че за един нападател най-важно е да вкарва голове. Доста добре започна престоя ми при „белите“ - дебютирах с гол. След това ме преследваше малшанс и не успях да реализирам повече попадения. Все пак съм доволен от изявите си в мачовете. Аз съм максималист и доста самокритичен. Има още много върху какво да работя.
 
- Има ли интерес към теб?
- Изчаквам да видя опциите за чужбина и едва след това ще разглеждам вариантите от България.Но още нямам конкретни оферти, а само интерес от няколко отбора. 
 
- Няма как да не те питам за раздялата с Левски.
- Ситуацията е сходна с тази със Славия. Играх в отбор със сериозни възможности, треньор беше Петър Хубчев. После дойде финансовата криза и получавах повече шансове, защото нямаше как да се взимат скъпи футболисти. Бях титуляр и при Живко Миланов, но след идването на Станимир Стоилов нещата се промениха. Той си има свои виждания за футбола и по всичко личи, че са правилни. Успява, каето означава, че работата му е успешна. Беше ми много тежко, когато трябваше да си тръгна, защото Левски е любимият ми отбор. Но не получавах възможност да играя и това нямаше да е добре за моето развитие. Затова отидох в Черноморец Одеса, но отново ме сполетя малшанс със започването на войната и трябваше да се върна в България.
 
- Спомняш ли си съветите, които Стоилов ти даваше в Левски?
- Разбира се. Той обръща доста внимание на индивидуалната работа. Даваше ми много съвети най-вече за завършващата фаза на играта, както и за позиционирането. Той дава самочувствие на всички в отбора само с присъствието си. Държи много на дисциплината и себераздаването, а това води до успехите.
 
- Би ли се върнал в Левски някой ден?
- О, да! Със сигурност, защото на "Герена" се чувствам най-добре, там съм у дома си. Дано да имам този шанс.