Позор, резил, падение, са само малка част от думите, които могат да опишат това, което сътвори във вчерашния ден Левски на Делио Роси. Синя България чакаше европоход, а получи нокаут още в първи кръг и то от непретенциозен тим от Лихтенщайн. Феновете на Левски винаги са били взискателни към абсолютно всички в любимия им клуб и не веднъж сини легенди са си тръгвали през задния изход на „Георги Аспарухов“. Този път обаче привържениците бяха търпеливи и дадоха достатъчно време на един италиански специалист в лицето на Делио Роси да „оправи бъркотията“ на „Герена“. Близо година след назначението му обаче сините са все същия объркан отбор без ясно изразен стил на игра, без ясна идея как да печели мачовете си. И отпадането от Вадуц бе история с предизвестен край, а индикациите за провал на водения от Делио Роси през миналия сезон имаше много. Дори след финала за Купата на България със Славия, треньорът на Левски не си написа домашното. Така се стигна до ситуация, в която отбор от ентусиасти да дойде, да види и да завлядее „Георги Аспарухов“, превръщайки се в поредния син еврокошмар

„Левски може да загуби от всеки, не е срамно, това бяха само част от думите на Делио Роси в дните преди реванша. Думи, които за пореден път показаха, че специалистът все още не е осъзнал мястото, на което е попаднал. Но да продължим по-нататък. След подобен срам, след подобно спортно-техническо падение, то треньорът е първият, който да поеме отговорността, но Роси никога не е бил виновен за нищо. Когато Нашименто пропусна дузпа, Роси заяви, че носи отговорност за пропуснати дузпи, а когато Кръстев сгреши, Роси добави, че не пази на вратата. Но истината е, че Роси не бе и треньор, когато трябваше, защото отбори като Вадуц се елиминират само от човека на скамейката, дори да няма нужните изпълнители.

И последни щрихи от „синия“ крах – проблемът с вратарския пост. Тема, която дълго време е на дневен ред. Митрев бе големият виновник в не малко мачове, в други идваше ред за Кръстев, а вчера видяхме и новият вратар Полачек. Чисто и просто статистиката говори следното – всеки един от вратарите на Левски при Делио Роси допусна грешки и то не малки, а това буди въпросът дали става дума само за качества или виновен е и щаба. Бъдете сигурни – всеки един от играчите на има нужния потенциал, но за година нито един от тях не успя да влезе в необходимата форма и да реализира прогрес при Роси, което е поредната черна точка в графата на специалиста.

И покрай „сините“ неволи, далеч по-рутинни бяха мачовете на Лудогорец със северноирландския Крусейдърс. Разградчани показаха, че летят в различна орбита от съперника си, а целта както всяка година е участие в групова фаза, тази на Шампионската лига или Лига Европа. Все още е трудно да се направи реална преценка за нивото на Лудогорец при Пауло Аутоури. Причините за това са както малкото време, в което специалистът е начело на тима, така и ниското ниво на Крусейдърс. Със сигурност обаче Аутуори може да отключи част от неизползвания потенциал на този отбор, а основният аргумент за това е респекта, който имат бразилските играчи и уважението, с което гледат към треньора, който е добре познат и е сред големите имена в Южна Америка. В следващия кръг на Шампионската лига тестът пред Лудогорец ще бъде по-сериозен в лицето на унгарския шампион Видеотон, но съдейки от мачовете им с Дюделанж, то разградчани и в този случай превъзхождат съперника си.

Завръщането на ЦСКА в Европа бе белязано от голяма еуфория сред червената част от България. Армейците спечелиха първия мач с Рига, който се превърна и успешен дебют за новия треньор Нестор Ел Маестро. Изводи е трудно да бъдат направени, тъй като червените взеха доста нови попълнения през лятото, а и се разделиха с човека, на чийто плещи тежеше да вкарва голове през миналия сезон – Фернандо Каранга (30 гола в 42 мача). Несъмнено липсата на бразилеца бе решаваща в сблъсъка в Рига и за това ЦСКА да не вземе по-добър аванс преди реванша. Отсъствието на друг водещ реализатор - Кирил Десподов също допринесе за проблемите в завършваща фаза. Засега загадка е дали червените ще успеят да заместят успешно Каранга, тъй като доста дълъг период от време преди това не разполагаха с подобен тип нападател. Силно впечатление след първия сблъсък направиха думите на Ел Маестро. „Не искам победи с 5:0, а 5 победи с по 1:0“, думи, които напомнят на друг чуждестранен специалист, работил с голям успех у нас, а и направил Цървена звезда европейски шампион – Люпко Петрович. Именно сръбският треньор имаше и роля за назначението на Ел Маестро на „Армията“.

Последният ни евроучастник Славия се превърна в приятната изненада, след като спечели гостуването си на Илвес Тампере с 1:0 след гол ма Момчил Цветанов. Успех, който се оказа първи за белите далеч от дома от 54 години насам. Постижение, което не трябва да се отхвърля с лека ръка. Носителят на Купата на България заслужава похвали, тъй като е единственият ни тим, който залага на повече българи, а от финансово естество отстъпва на другите ни евробойци. Общото обаче е, че всички наши отбори заложиха на чуждестранни специалисти.

Сега остава да видим какво ще е продължението от историята на еврокампанията за Лудогорец, ЦСКА и Славия.