Шампионската лига и Лига Европа подновиха битките, вече с фазата на директните елиминации.

Подозренията ни от самото начало на сезона, че испанските Барселона и Реал ще бъдат основни фаворити за трофея в най-комерсиалната надпревара, дори придобиха още по-ясни контури. Видно е, че испанските грандове превъзхождат по качество останалите претенденти и са двата коня, които теглят напред каляската, ако трябва да използваме лексиката на Митко Бербатов. Най-логично е именно вечните испански съперници да стигнат до финала в Мюнхен, ако, разбира се, преди това жребият не ги противопостави на по-ранен етап, както бе миналата година.

Усещането за испанска доминация в Шампионската лига се подсилва от неубедителните игри на други големи фирми в надпреварата. Интер, Челси, Байерн, Арсенал с нищо не защитиха реномето си в първите срещи със своите опоненти, а и представянето им на домашната сцена е доста неубедително. Дори и някой от изброените грандове да успее да продължи по-нататък, това няма да заличи усещането за сериозно изоставане спрямо Барса и Реал. От тази компания неудачници се отцепи, при това с категорична игра, само един европейски гранд и това е Милан. Към днешна дата именно „росонерите“ изглеждат най-способни да застрашат каталунците и „Белия балет“ по пътя им към трофея.

В по-малкия евротурнир, този на Лига Европа, битката изглежда отворена. Изненадващото присъствие тук на челниците в Англия Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед прави тези тимове фаворити на книга за трофея. И вчера се видя обаче, че големите отбори почти винаги подценяват ЛЕ и се стремят да пестят сили. Юнайтед не беше толкова далеч от сензационно отпадане срещу младоците от Аякс, който сега няма нищо общо със страшилището на Йохан Кройф.

Така че тук, който и да спечели трофея, не бива да се приема като суперизненада. Лига Европа е сякаш запазена територия на силните тимове „втора ръка“ на Запада и „тигрите“ на Изтока.