Казват, че в живота има места, които задължително трябва да посетиш – градове като Париж, Рим, Лондон, Ню Йорк и много, много други...Ако сте фен на спорта като мен и се интересувате от кажи-речи всеки възможен спорт, то сигурно вашият списък е малко по-различен. И той със сигурност включва спортни мероприятия като Световно първенство по футбол, Олимпиада, финал на 100 метра на Световно по лека атлетика, мач от НБА, Супербоул, състезание от Формула 1, финал на Шампионска лига...И в този списък няма как да не присъства най-старият и престижен турнир в света на тениса – Уимбълдън. Свещената трева, неофициалното Световно по тенис.
В моя списък Уимбълдън винаги е бил на челно място. Но пък и винаги съм знаел, че да присъстваш на турнира в Лондон не е никак лесна задача. Така че когато разбрах, че ще имам възможността да присъствам на 129-ото издание на турнира, вълнението бе огромно, а очакванията големи. Е, оказа се, че е имало защо Уимбълдън да бъде начело на списъка ми и в следващите редове ще опитам да потопя и вас в атмосферата на Ол-Инглънд Клъб.
Лондон живее с Уимбълдън
Да, столицата на Англия е обсебена от турнира в двете седмици, в които той се провежда. Плакати, билбордове, артикули, посветени на Уимбълдън и образи на Анди Мъри дебнат навсякъде из града, а в близост до тенис комплекса трудно намирате нещо без емблемата на турнира. По радио станциите и телевизионните канали това е водещата тема, а специалистите се надпреварват да анализират случващото се и най-вече шансовете на Мъри за нов триумф. Сякаш дори и незаинтересованите от тенис се вълнуват от Уимбълдън и изпитват истинска гордост, че този легендарен турнир се провежда в техния град.
източник: Gulliver/GettyImages
Ол-Инглънд Клъб
Дъ Ол Инглънд Лоун Тенис енд Крокет Клъб или накратко Ол-Инглънд Клъб е домът на Уимбълдън. Клубът е частен, а членовете му са едва 375. За да бъдете един от тях, в общи линии шансът ви е да спечелите Уимбълдън...
И ако това изглежда трудна задача, остава възможността да посетите комплекса като зрител, а това, уверявам ви, си струва. На живо Ол-Инглънд Клъб изглежда още по-огромен и по-внушителен, отколкото на снимки. И няколко обиколки няма да са ви достатъчни, за да запомните къде се намира всеки корт, а мащабите на всичко това ви оставят без дъх.
За Уимбълдън 2015 комплексът разполага с 19 корта, всеки един от които е в перфектно състояние. Десетки различни ресторанти и будки за ядене се грижат затова да не напускате комплекса през целия ден. От официалната бира на турнира Стела Артоа пък са се погрижили затова бирата да се лее на корем като зрителите могат да влизат на кортовете и с чаша в ръка и да се наслаждават на пивото, докато гледат най-добрите в света. Организаторите се грижат перфектно и затова посетителите да не се обезводнят в горещите дни, каквито особено тази година има в изобилие на Уимбълдън. Освен раздаването на безплатна вода, в самия комплекс има голям брой чешмички, откъдето хората да си пълнят вода. Естествено, голям е броят и на тоалетните, така че опашките са рядко срещани. Можете да откриете и доста магазини с артикули на турнира, а статуя на Фред Пери, табелата на корт №18, която напомня, че на него се е играл най-дългият мач в историята на турнира Джон Иснър – Никола Маю, както и легендарни цитати, свързани с тениса, допълнително носят чувството, че се намирате на историческо за спорта място. Специално е и усещането на прословутия „Хенман Хил“ зад корт №1, на който феновете се събират, правят си пикник на хълма и блажено наблюдават на огромен екран, случващото се на най-интересните мачове.
източник: Gulliver/GettyImages
източник: Gulliver/GettyImages
За да запази статута си на №1 в тениса, комплексът постоянно бива обновяван. След слагането на подвижен покрив на Централния корт, до Уимбълдън 2019 такъв трябва да има и на корт №1. Постоянно се подобряват съораженията за тенисисти, съдии, подавачи и стюарди. За медиите пък е построен огромен комплекс, в който журналистите имат всички условия да вършат перфектно своята работа. Постепенно се увеличава и броят на кортове, които имат телевизионно излъчване, а и на тези, които разполагат със системата за видео повторения „хоук ай“.
източник: Gulliver/GettyImages
Традициите – вечният спътник на Уимбълдън
И въпреки мащабите и нововъведенията, комплексът и самият турнир успяват да запазят своя специален дух и атмосфера, които щастливците, присъствали и на другите турнири от Големия шлем, определят като неповторими.
източник: Gulliver/GettyImages
А това се дължи най-вече на традициите. Традициите, които правят Уимбълдън толкова специален за всички фенове на тениса. Да, по комплекса се правят постоянни нововъведения, но има неща, които на Уимбълдън никога няма да се променят. Организаторите на турнира просто казват, че изобщо не мислят подобно нещо, то просто не се обсъжда. Така тенисистите винаги ще играят в изцяло бяло, а на Ол-Инглънд Клъб никога няма да се играе на осветление, защото тревата се нуждае от време за възстановяване. Заради това и първата неделя на турнира ще продължи да бъде почивна. Целият комплекс винаги ще бъде оцветен в два единствени цвята – лилаво и тъмнозелено, запазената марка на Уимбълдън, а в менюто на ресторанти и будки неизменно ще присъстват ягоди със сметана.
източник: Gulliver/GettyImages
Организацията
Огромно спортно събитие като Уимбълдън се нуждае и от сериозна организация, за да бъде всичко перфектно. И само по телевизията, всяко действие и детайл по провеждането на мачовете изглежда изпипано докрай. На живо обаче човек си дава реална представа затова колко сложна задача е цялостната организация на турнир от Големия шлем. И колко добре се справят с това на Уимбълдън - от продажбата на билети, през упътването на хората за техните места, подготовката на подавачите на топки, перфектното поведение на съдиите на линиите, провеждането на самите мачове и още, и още...Всичко това обаче се случва, благодарение на хората, хора, които с всяко действие демонстрират радостта си, че са част от организацията на турнира. Всички те – хората на касите, продавачите на будките, сервитьорите в ресторантите, стюардите на мачовете, те посрещат с усмивка и правят преживяването още по-хубаво. Просто няма как да си недоволен, докато чакаш да дойде почивката и да влезеш на трибуните на поредния мач, когато стюардесата си говори мило с теб, разказва ти детайли от организацията на мачовете за деня, а след това те съветва да се качиш на по-горните редове, за да избегнеш горещината. А след като влезеш на самия корт, нейната колежка ти посочва най-добрите свободни места и моли зрителите на съответния ред да ти направят място. А познайте в какъв цвят е лакът на ноктите на тези прекрасни дами? Да, разбира се, че е в два цвята – лилаво и тъмнозелено.
източник: Gulliver/GettyImages
източник: Gulliver/GettyImages
Билети за Уимбълдън – мисията (не)възможна
Ако сте си правили планове да посетите Уимбълдън и сте се поинтересували поне малко, то със сигурност сте разбрали, че да си вземеш билети за турнира в Лондон не е най-лесното нещо...Но не отписвайте шанса си току-така, мисията НЕ е невъзможна!
По-трудно естествено е да намерите място на най-големите кортове. По-голямата част от тях са раздадени предварително на спонсорите на турнира, членове на клуба и компании, които спонсорират комплекса за възможността да получават билети в следващите 5 или 10 години.
Шанс имате чрез раздаването на билети на лотариен принцип. И колкото и добре да звучи, бързам да ви кажа, че те се плащат, просто изявявате желанието си и ако бъдете сред щастливите избрани, получавате право да закупите съответния билет, който е за случайно избран ден и корт от трите най-големи.
Всъщност, ако организаторите искаха, можеха да продадат и всички останали билети онлайн. Но и тук традициите си казват думата. Заради тях, на Уимбълдън все още можете да си купите и билети на място за съответния ден. Ако искате да се доберете до Централния корт, Корт №1 или Корт №2 обаче, ще трябва да се заредите с търпение и най-вероятно с палатка, в която да прекарате нощта. Причината е, че за трите най-големи корта в свободна продажба се пускат едва по 500 пропуска, което значи, че ако си 501-и на опашката, то може да забравиш за билет за Централния корт. Така повечето фенове се нареждат на опашка още в следобедните часове на предишния ден. Само за да си представите мащабите, в 15 часа на четвъртия ден на турнира вече имаше 700 души, чакащи за билети за следващия ден...И тук обаче организацията е перфектна, за чакащите има огромна поляна, която по принцип е част от голф игрище, а още с идването си на мястото знаеш кой номер си в опашката.
източник: Gulliver/GettyImages
Ако и това ви се струва прекалено тежка задача, хубавата новина е, че може да си купите билет, осигуряващ влизане в самия комплекс. С него можете да се сдобиете и без да чакате дълго на опашка. Той ви дава достъп до всички останали кортове извън най-големите три, а особено в първите два кръга, когато на тях има куп интересни мачове с участието на звездни тенисисти, притежанието на такъв билет определено си струва. На 2-3 метра от теб играят едни от най-добрите тенисисти в света, можеш да чуеш и мислите им, а нищо чудно и да те ударят с някоя топка. Освен всичко друго и цената на тези пропуски е по-поносима – 25 паунда. На практика само за един ден можеш да видиш десетки мачове, а постепенно свикваш постоянно да се разминаваш с тенисисти и треньори на всяка крачка – атмосферата просто трябва да се почувства.
източник: Gulliver/GettyImagees
източник: Gong.bg
И така, аз имах огромното щастие да отбележа като изпълнено едно от спортните събития в моя списък. Остават доста, но нещо ми подсказва, че преживяното на Ол-Инглънд Клъб трудно може да бъде надминато. И затова искрено пожелавам на всеки привърженик на тениса и на спорта да посети Чърч Роуд, Уимбълдън, Лондон, Англия, за да усети сам магията на най-големия тенис турнир в света.
1Коментар