България има тенисист на четвъртфинал на турнир от Големия шлем. Григор Димитров записа името си в историята с класирането си сред осемте най-добри в Мелбърн. В последните няколко дни първата ни ракета прави неща, непосилни за никой друг българин до момента.

Григор Димитров е бъдещето и това не е тайна за никой в световния тенис елит. Но Григор Димитров е и още нещо, най-вече за нас неговите сънародници. Той е глътка свеж въздух. Така необходимата доза оптимизъм и позитивизъм. Изключение, да, но и потвърждение, че с много работа, талант, упоритост и вяра, пътят нагоре е възможен.

Този двайсет и няколко годишен младеж някак успява да се запази от увеличаващия се натиск върху него и заради представянето му на корта, и заради така любопитния за публиката личен живот. Някак успява да остави завистта и злобата извън собствения си свят и с усмивка и чар продължава да печели все повече почитатели.

„Аз съм си българин и представям България по възможно най-добрия начин”, каза Григор по време на краткия си престой в София в началото на ноември.

Учудващо естествен и с типичната за младостта откровеност.

Определено победата му значи много. Сигурно повече, отколкото можем да си представим. Но също толкова важен е и начинът, по който е накарал да се почувства всеки българин, на който поне малко му пука, когато е гледал мача или пък събуждайки се сутринта е разбрал резултата от двубоя му. Както и многобройните български знамена по трибуните около корта в Мелбърн и еуфоричните викове: „Хайде, Григор!”